Чудя се защо трябва да ме пращат в командировки в хубави дестинации, когато съм сама или няма време? Ето – във Варна съм, има слънце, вълни, даже малко свободно време…и точно тук трябва да се забавлявам сама, не че не ми се отдава.
Най-хубавите ми командировки са били в най-забитите места в страната. Ако пък съм си мислила някога, че няма да забравя празничния 8ми декември (по случайност) с колежки в Луковит или вътрешното дворче на една кръчма в Две Могили, а също и безлюдния Каспичан, който за мен беше пренаселен с настроение. Нямам и спомен какво съм правила в Русе, Пловдив..пак нещо съм си правила кефа. Мисля, че вече мога да давам уроци как човек може да си прекара пълноценно времето, когато е сам някъде.
…Защото компанията е интересната част. А сега съм сама.
Не че ми беше лошо когато преди час си пийвах капучино с книжка на плажа и зяпах морето през секундите, когато разгргъщах страниците. Между другото, не мисля че има нещо по-тъжно от това да гледаш морето сам. Има гледки, които остават изхабени само защото нямаш с кого да ги споделиш.
И ето сега е тъмно, всички са си вкъщи, а аз се чудя как да си убия времето и отново прибягвам до работа, защото – изненада, времето за цялата работа, планирана за три дни командировка, не ми стига. Кулминацията на вечерта ми ще е да си зяпам някъде мача сама, защото някак си в хотелите никога не хващат единствения канал, който ти трябва. Да, гледам мачове, много и ми е интересно и никой не разбира, но няма и защо да се обяснявам. А това да гледаш мач на любимия отбор сам е второто най-тъжно нещо.
Като се замисля, това си е голям лукс, да можеш да можеш да разчиташ на себе си да си прекараш добре. А също и да поостанеш сам за малко..така че – ще се отдам на себе си. Лека вечер на всички
Иринка
Много често, когато нямаме никакво време за себе си, си представяме как, ако имахме един свободен ден, бихме го отделили да си играем с пластелин, да създадем някое хубаво бижу, да изслушаме някой албум просто докато си седим и не мислим за нищо, да наредим някой пъзел…на човек му идват всякакви идеи, ако само му дадете малко време да се замисли какво би правил, ако можеше да загърби ежедневните си задължения. Наскоро ми се случи нещастието да хвана от така популярния по новините грип. Действително болестта не е шега работа – пазете се. В тази връзка, аз останах с доста свободно време, в което уви, нямах силите да свърша нищо от гореспоменатото….но за интернет човек винаги има сили.
И така полегнала на една страна, завита с няколко одеяла и с премрежен поглед, открих в интернет цял пакет с анимационни филмчета на Дисни. Веднага си припомних старите видеокасети, които редувах всеки ден и които вече не можех да гледам никъде. Изтеглих си Снежанка, Пепеляшка, Спящата красавица, Красавицата и звярът, Аладин, Ариел, Питър Пан, Аристокотки и почти всяка друга романтична история, която беше в този пакет. Почнах да гледам филмчетата едно по едно.
Първо разбрах, че детското ми търпение да изслушам всички песнички на мишките, свещниците, птичките и други подобни, се е изпарило и това ме караше да превъртам голяма част от филмчетата. После забелязах нещо, което дотолкова ме издразни, че дори не догледах едно от най-ваните филмчета – Снежанка. Защо чак сега, почти 20 години по-късно, забелязвам, че това с принцовете е много измислена история…да, не е далече от ума да се сетиш, имайки предвид, че това е приказка. А забелязали ли сте колко лесно стават нещата между принца и главната героиня? Те се виждат и се взимат….една среща им е достатъчна.
А Дисни защо не е направил филмчета за тези двойки след първата съдбовна среща на двамата влюбени? И защо няма приказки за принцесите, които срещат няколко или дори много идеални принцове? Не виня Дисни за нищо, не той е измислил приказките. Напротив, даже забелязвам, че с времето доста добре се е ориентирал върху кои приказки да се концентрира. Започва с класиките, където принцесата след известни премеждия намира своя принц. С напредването на годините, актуалните истории стават тези за еманципираните жени, които четат и имат по-широк светоглед (Бел от Красавицата и Звярът), които искат да откриват абсолютно нови светове и са готови да жертват всичко (Ариел), които са смели и са готови да се борят за щастието си, дори да им се налага друго (Джазмин от Аладин). Следващият етап в анимацията на Дисни, не мога да си го обясня - в един момент героите във филмчетата стават основно животни. Може би от Дисни са решили, че хората са безнадеждни романтици, а жените не знаят какво искат, или че просто това не са истории, подходящи за малки деца. Само че, пренасяйки същите чувства и емоции към животните, които не са много по-различни от нас, стигаме и до превръщане на роботите, играчките и супергероите в обикновени хора, изпитващи типичните романтични емоции.
Въобще, в крайна сметка Дисни доста са омазали положението..поуката за мен е, че приказките не трябват да излизат от рамките на приказния свят, в който са създадени, за да не се чувстваме измамени 20 години по-късно. И може би това ми помогна да се стегна, да се оправя по-бързо и да се върна към моя си реален свят.
Иринка
Ако и вие като мен сте любители на салатите, това е книгата за лесни и вкусни кулинарни експерименти. Поръчах си я онлайн, но предполагам я има и в Хеликон и в Пингвините. Скоро като изпробвам някоя салатка, ще ви споделя рецептата.
Белс
На Форум Дом сме събрали хора, които имат идея за това какво ще се промени в дома ни. Ще започнем от общия ни дом, земята, ще преминем през държавата и града и ще стесним постепенно границите до енергиите между четирите стени, които наричаме “у дома”. Ще дефинираме стереотипите и проблемите и ще потърсим вдъхновение в решенията.
Много планове, много обещания и заричания, а може би както казва едно малко момиченце … просто трябва да тичаме боси по поляните по- често.
Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…
Калин Донков
Ако ми се случеше да започна живота си отначало, бих направила същите грешки,но по-бързо.” Талула Банкхед (1903-1968)
Не знам дали за вас днес беше последния работен ден от годината, но дори да ви се наложи да избутате още 4 дни през следващата седмица, със сигурност вече ви тресе не само Коледно настроение, но и желание да си направите една кратка равносметка. Моята кратка равносметка се отнася за хората, с които реално напоследък прекарвам най-много време. Вярвам, че Тонита най-вече е на този етап, тя си знае защо:) След като сутринта с колегите ми седнахме около кръглата маса в конферентната ни зала, опукахме няколко парчета домашна баница и се посмяхме на поетичните ми късмети, се замислих, че всъщност колегите са една много важна група хора в живота на всеки един човек. Затова и един от късметите ми, просто ей така от превъзбуда, беше „Нов късмет таз година: с колегите – сговорна дружина!”
Близостта с колегите не се усеща в ежедневието – усеща се, когато има драстична промяна в ежедневието. И командировките са една такава драстична промяна. Когато видиш тези хора, които виждаш всеки ден, правещи едно и също, обличащи се по горе-долу един и същи начин всеки ден и съществуващи в живота ти само до 6-7ч., почваш да мислиш за тях като за някакъв реквизит или декор от ежедневието. Но пробвай да смениш нещо на пръв поглед незначително и ще видиш тези хора в изцяло нова светлина.
Та както казах, това се случва по време на командировки. Не знам дали и колоритните дестинации, които си избираме, не играят някаква роля. Все пак има доста чар в Луковит, Каспичан, Пещера и други населени места с подобен размер. Може би роля играят бутилките вино в уютна кръчма, които се изпиват след тежък работен ден, в чудене дали утре ще ни хване снега и няма да успеем да се приберем. Може пък да е самия работен ден в стаичка, забутана в края на коридора на някоя община. А може би е напрежението в колата, дали ще успеем да не се изпързаляме в някоя пряспа. Всичко това в комбинация с факта, че така или иначе всеки ден си с тези хора, допринасят…и бутилките вино също:) Интересно е как всеки се доверява и споделя все едно хората до теб в този момент са последните същества на света и ти имаш само тези часове да споделиш всичко. Усещането е интересно. И топло. А и те изпълва едно задоволство, че тези твои колеги, освен че са интелигентни хора (за което тези дни наистина трябва да си благодарен), са и всъщност едни топли хора с техните си емоции, с техните си щастливи и нещастни мигове, с техните си усилия всеки ден да правят така, че ти да не виждаш всичко това – целия този багаж.
Това беше, за да се изфукам с колегите си, а и за да напомня, че има много неща, за които трябва да сме благодарни и които не виждаме в ежедневието си, а те са пред нас – хората. А исках и да споделя малко от моята топлина и да ви пожелая едни много приятни почивни дни и запомнящи се празници:)
Иринка
Ако и вие като нас си падате доста разумни, препрочитайте си от време на време този цитат:
Бъди лоша, бъди смела, напивай се, бъди безразсъдна,
бъди разпусната, бъди деспотична, бъди анархистка,
бъди религиозна фанатичка, бъди суфражетка,
бъди каквато си поискаш, но моля те,
бъди всичко това
до насита - живей - живей докрай,
живей страстно, живей пагубно.
Пожелавам ви една страстна седмица, в която поне веднъж да си позволите да сте безразсъдни с усмивка на уста и без угризения.
от книгата “Диви котки в кухнята” на Барбара Самюъл
Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих… от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. (Портретът на Дориан Грей )
~Bels
Имам отчаяна нужда от интересно хоби, от време само за себе си и от пътувания по цял свят. Преди няколко дни след като изгледах филма „Яж, моли се и обичай”, разбрах какво означава изразът „ да те стегне шапката”. Между другото филмът много ми хареса и не разбирам защо е толкова често критикуван и ниско оценяван. Завършва прекалено романтично, но защо пък не – не разбирам от къде се поражда в нас тази нужда всичко да бъде винаги реалистично.
Вчера Иринка ми препоръча да изгледам един подобен филм „Под Тосканското слънце”. Действието отново се развива в романтична Италия. Красотата на пейзажите, на старите къщи и невероятните италиански мъже потвърди в мен желанието да преоткрия ново хоби. Сега ако мъжът ми чете този пост, бързам да го успокоя – новото ми хоби не са италианските мъже…:)
Започвам да уча италиански и да опознавам Италия. Винаги съм правела различни неща,защото трябва или са полезни, а сега ми се иска да направя нещо,което да ми доставя удоволствие, без да ми е необходимо – нещо за душичката, която съм пристегнала в хиляди условности. Харесва ми как звучи италианският език и какви хубави емоции поражда в мен, затова реших да се отправя на едно въображаемо (поне засега) пътуване към Италия, към себе си и към сладкото звучене на италианския език.
La Dolce Vita
~ Bels
